Матей 5:1 ни казва: „А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.“Сега може да кажете: „Няма поука в този стих, нали?“ Ами, може и да има. Защо Исус остави множеството, когато Той имаше всичките хора, на които да говори? Дали целият този народ се изкачи на планината да чуе най-известната проповед на света? Защо не се казва, че множеството дойде при Него? Има ли някакво значение в това, че се казва, че тези, които последваха Исус на планината бяха Неговите ученици?
С бърз, плитък прочит на този стих, би изглеждало, че няма нищо за научаване. Но по-дълбок поглед открива важно послание. Имало е множества, които са имали малък интерес към Исус, и няколко човека, които са се държали здраво и са го приели и последвали към планината. Това, че се е появила разлика между различни кръгове от последователите на Исус, не е било само тук, в Матей 5 глава, в началото на „Проповедта на планината“. Тук, само Неговите ученици го последвали към планината.
В Йоан 6 глава, Исус нахрани множеството по чуден начин. Казано е, че „5000 мъже“ са били там, така че може да предположим, че там е имало много повече хора от това. След разделянето на 5-те хляба и 2-те риби за нахранването на всичките тези хора, се казва, че Исус разбра, че там са били онези всред множеството народ точно тогава, които „ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар.“ (Йоан 6:15) И на следващият ден голям брой от тези хора го последвали до мястото, където той пътувал през нощта.
Не изглежда, че Исус е обичал да има голямо множество от вълнуващи се хора, търсещи Го и вървящи след Него. Той каза на тези хора, които дошли да го видят на следващия ден: „Ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.“ (Йоан 6:53) Той наистина каза това. И когато беше ясно, че е повече от това, което някои можаха да схванат, той продължи да го обяснява.
Така че, Библията казва: „Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.“ (Йоан 6:66) Изглеждам че Той е изгубил близо всичките си последователи по това време, всички, освен Неговите 12 ученици и може би още няколко други. Някои можеше да кажат:
„Какъв е смисълът? Мислех, че Исус е бил наистина хубав човек, който просто е отивал навсякъде, правил е хубави неща и е показвал любов на всеки. Той не е ли искал всички да вярват в Него и да Го следват?“
Може би това е целта. Оказва се, че може да има много голяма разлика между това да вярваш в Исус и това да Го следваш. Изглежда, че е имало много хора по онова време, които са намирали Исус за интересен и може би те дори са вярвали в Него до някаква степен. Но да следваш Исус истински беше нещо, което много малко хора са правели. След всичко, което е направил, всички, които е изцелил и всички чудеса, които сънародниците му са видели през Неговото служение три години и половина, се казва, че е имало само 120 ученици в горната стая в Ерусалим в деня на Петдесятница, когато Бог изля Святия Дух. (Деяния на апостолите 1:15)
Така че има или множество, или ученици. И не е ли същото и днес? Да благодарим на Бог, че всеки има някаква вяра останала в този пъклен, демоничен свят, в който живеем сега. Но от всички хора, които казват, че вярват в Бог, или които наричат себе си християни, колко от тях са като „множеството“ от времето на Исус и колко са наистина такива, които може да се нарекат „ученици“.
Деяния на апостолите 11 глава казва, че „първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.“ (Деяния на апостолите 11:26) В началото на християнството, християнинът е бил ученик. Това означава последовател на учението. Те бяха последователи, не просто обикновени вярващи. Като Петър в Деяния на апостолите 10 глава, те са били покорни на водителството на Бог, без значение колко почти налудничаво е изглеждало понякога. Ако някога е имало пример на следването на Святия Дух и това нещо е имало резултат в промяната на историята на цялата земя, то това е в Деяния на апостолите 11 глава.
Но Господ обича множеството. Много хора „вървят подире Му издалеч“ (Матей 26:58), както дори и Петър направи в един момент. Но аз съм сигурен, че Той иска колкото се може повече хора даискат и да могат да Го следват нагоре по планината да чуят Неговите безценни думи и да напуснат долината на нашата досадна земна рутина. Исус каза: „жътвата е изобилна, а работниците са малко“ (Матей 9:37) И това определено е така и днес. „Вярващите“ от множеството са много, но „учениците“, истинските последователи и покорни на Бог понякога изглежда, че са много малко.
Вашият коментар