Uncategorized

За съвременния ум, идеята за животно жертва е объркващо нещо. „Как са могли да го правят?“ е мисълта в умовете на много хора от Запада. Изглежда толкова варварско, толкова жестоко. Ако ти си юдеин или мюсюлманин, ти може би имаш по-различна гледна точка. В ислямския свят годишното празнуване на Курбан Байрям включва доста жертви на животни на някои места. И в Израел днес се правят приготовления отново да се започнат жертвите на животни, които са толкова важни в юдейското поклонение от хиляди години.

Думата и идеята за „изкупителна жертва“ е останала в много езици и е останала от тези времена и места, където е имало жертва на животни. Е древен Израел първосвещеникът е трябвало да доведа изкупителната жертва, да постави ръцете си върху главата на животното, обикновено коза, изповядвайки греховете на народа, така че греховете да паднат върху козата и да се махнат от хората. Тогава козата е била пускана в пустинята, носейки греховете на хората, където е била заколвана, така че греховете на хората да не се намират повече.

Колко ли странно изглежда това за съвременния ум? Но така е и със самия грях. Той всъщност не пасва на научната гледна точка както и всякакъв елемент на живот, продължаващ отвъд физическата смърт. Тези древни хора били ли са просто глупаци, на които в нашите модерни времена да гледаме на тях с добронамерена шега?

Но най-великият човек, който някога е живял, е бил точно изкупителна жертва, помазан за тази роля от Бог Отец чак от създанието на света. В какво беше откриващата сцена на служението на Исус от Назарет, когато Йоан Кръстител възкликна на тълпата последователи, когато видя Исус да се приближава: „Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!“ Йоан 1:29. В онези времена, това е било доста по-лесно за разбиране, отколкото е днес за много хора. Защото юдейската култура тогава е била пълна с жертви на животни от поне 2 000 години. Йоан е нарекъл Исус Агнец, изпратен от Отец, Който ще бъде жертван за греховете на света.

Исус казва същото нещо за себе си. Той казва: „Защото Човешкия син не дойде да му служат, но да даде живота си откуп за мнозина.“ (Матей 20:28, Марк 10:45) Тази тема за Исус, че е жертва за греховете на човечеството, се намира из целия Нов завет.

Всичко това било ли е просто вид ексцентрична странност на този древен юдейски учител и неговите последователи? Не, това е напълно в съответствие с изпълнението на някои от най-дълбоките пророчества, които могат да се намерят в Стария завет. Исая 53-та  глава се смята може би за най-важната и проницателна глава в Библията за откровението на юдейския Месия, Който ще дойде в тази роля от Божия план. Там можем да прочетем за Месията, Който ще дойде, че е „Като агне водено на клане и както овца, която пред стригачите си не издава глас, така Той не отвори устата си.“ (Исая 53:7) Повечето хора знаят, че Исус точно така стоеше пред римския управител Пилат. „Но Той не му отговори нито дума.“ (Матей 27:14)

Исус изпълни ролята на изкупителна жертва, най-голямата жертва на света, която самият Бог изпрати, за да поеме греха. Исая 53-та глава, написана 700 години преди раждането на Исус, продължава с пророчеството за бъдещия Месия. „Господ възложи на Него беззаконието на всички ни. … че биде отсечен отсред земята на живите поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът …когато направиш душата Му принос за грях, ще види потомството, … защото взе на Себе Си греховете на мнозина И ходатайства за престъпниците.“  (Исая 53:6,8,10,12)

Изкупителната жертва. Агнецът на Бог, който носи греха на света. Исус не е бил просто велик учител и чудесен човек, както аз бях възпитан да вярвам. Той не е бил просто един пророк, както на милиони мюсюлмани по света им се е казва, че е бил. Той буквално идва, за да понесе нашите грехове и да заеме нашето място в смъртта, така че ние да имаме вечен живот чрез Него. Това е била Неговата цел, Неговото призвание и Неговата съдба.

Аз разбирам ли всичко това? Не, не напълно. Често се възхищавам на някои проповедници и учители, които са способни да представят истината на всичко това. Дори се колебаех да пробвам да напиша тази статия тук, тъй като е толкова дълбока и някак си мистериозна тема.

Но съм щастлив, че не разбирам напълно това, защото го вярвам. Разбрах, че е истина, когато призовах Исус да отнеме силата на греха в моя живот и да ми даде ново сърце и нов дух. Това беше, когато бях едва на 20 години и даде като резултат пълна промяна на моето вътрешно естество, която остана и продължи да расте през всичкото време оттогава досега.

Надявам се, че ще попадне в сърцето ви това, което споделих тук. Дори да не го разбирате с вашия ум, няма проблем, дори няма нужда. Толкова много хора се спъват, че трябва да разбират всичко още от първия път. Истината е нещо, което подтиква сърцето ти и говори на душата ти, дори когато в главата ти липсва пълно разбиране. Исус беше и е изкупителната жертва, изпратен, за да поеме твоите грехове, така че ти да можеш да минеш от смърт и греха към вечен живот и обновяване в Него.

Никое друго събитие отпреди 2 000 години не привлича вниманието на света колкото Рождество и раждането на Исус. От друга страна, някои може да кажат „Оф, пак ли?“ като чуят за Рождество или думите им може да са „Някаква си неомъжена тийнейджърка родила дете в обор, а ние всички я почитаме!“

Мога да ви кажа за един детайл, който е пренебрегван в историята за Рождество, който е бил от изключителна важност за тези, които са го чули във времето на древен Израел. „Кой е този детайл?“, може да попитате. Ето го: За рождеството беше пророкувано! Това е толкова важно, а днес не се знае за него. Ще се опитам да обясня.

Колкото и да отхвърлят историята за Рождество, тя е направила така, че събитията от раждането на Исус да се знаят и празнуват навсякъде така както са били вече 2000 години. Хората по цял свят, християни или не, знаят, че Исус е бил роден във Витлеем. Може да си дете от Пакистан или студент в Бруклин. Но, ако питаш учителя си „Какво е Рождество?“, той може би ще може да ти обясни.

Но почти никой не знае защо раждането на Исус във Витлеем е важно, а още по-малко се знае какво е било положението на майка му Мария. Това е, защото изпълнилите се пророчества от Библията са станали непознат феномен за днешните просветени времена. Дали е имало заговор или умишлено прикриване Библейските пророчества да са непознати за нас? Не мисля, че е така. Въпреки това, изпълнението на пророчествата е едно от най-големите доказателства за свръхестествен Бог, който има план за човечеството и насочва събитията към окончателната битка между светлината и тъмнината.

„Страхотно, Марк; но какво е било пророкувано за Рождеството?“

Първо, самият Витлеем е бил предсказан специално от Бог чрез устата на пророк Михей, че това ще бъде родното място на идващия Цар на юдеите повече от 700 години преди раждането на Исус. В Михей 5:2 пише: (Бог говори на град Витлеем) „А ти, Витлеем Ефратов, Макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, От тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израил, Чийто произход е от начало, от вечността.“

Юдеите от времето на Исус са знаели точно какво означава това и дори се опитвали да докажат, че Исус не е Месията. Исус е бил роден във Витлеем, но израсва в Назарет. И така, невярващите юдеи са мислели, че Исус е от Назарет и затова казват:  „Не рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство, и от градеца Витлеем, гдето беше Давид?“ (Йоан 7:42) Но Христос, всъщност, е от Витлеем; Той е бил роден там, въпреки че израсва в Назарет. Мисля, че тези хора, които са се опитвали да използват това срещу Него, не са били направили добро проучване.

Какво означава „от Давидовото потомство, и от градеца Витлеем, гдето беше Давид?“ И отново, това нещо е било от голямо значение за хората преди 2000 години, но няма почти никакво значение за нас. Месията, Който щеше да дойде за юдеите щеше да е директен потомък на цар Давид, най-великият цар на Израел. Както четохме, Месията щеше да е от Витлеем. Сега, 2000 години по-късно, хората все още знаят, че Исус е бил роден във Витлеем. Но важността на това е била заличена от историята.

Било е пророкувано, предсказано и всеки израелтянин по онова време го е знаел. Те също са знаели, че Месията е щял да е потомък на цар Давид. Исус плътски потомък на Давид ли беше? Абсолютно! Евангелието от Лука, 3:23-38, проследява потеклото на „Дева Мария“ и отива точно до цар Давид.

А какво да кажем за „Дева Мария?“ Може да ми се смеете, но това също е пророкувано! Пророкувано е, че Месията, който щеше да дойде, ще се роди от девица. Исая 7:14 казва: „Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил.“ А Емануил означава „Бог с нас.“ (Матей 1:23)

Месията, Когото всеки юдеин по онова време търсеше, щеше да се роди във Витлеем, да е потомък на Давид и да е роден от девица. Ето затова Рождество е толкова важно, защото Исус не беше някакво обикновено малко бебе, родено на неомъжена тийнейджърка. Той беше и е Месията, обещан на Израел.

Има и още. Римският свят по онова време вече знаели, че Цар ще се роди на юдеите от пророчествата на Даниил. В древни римски ръкописи може да се намерят места, където се казва, че Рим е „четвърто царство“ (Даниил 2:40 и 7:23), и че тогава Бог „ще издигне царство, което до века няма да се разруши“. (Даниил 2:44)

Ако Рождество за теб се свежда до това да хапнеш нещо на Бъдни вечер, ако съставката на изпълнено пророчество липсва от духовното ти ястие, тогава със сигурност не правиш това, което би трябвало. Ставам бесен от това колко духовно слаби, изтощени и недохранени са станали хората на този свят заради това, че са изгубили знанието за Божията велика сила да предскаже ключови събития от нашето съществуване и бъдеще тук в този свят. Рождество не е само историческо събитие; то е събитието, за което най-много се е пророкувало в човешката история. Но това за нас е станало непонятно.

Желая ви весело посрещане на Рождество Христово. Но също желая да „растете в благодатта и познаването“ (2 Петрово 3:18) и „да се утвърдите здраво във вътрешния човек“ (Ефесяни 3:16) чрез силата на истината и Божието Слово, които са толкова далечни и чужди за повечето от нас в това време. Бог да помогне на всички ни! Честито Рождество Христово!

Едно от основните вярвания на християните 2000 години е това, че Исус от Назарет ще се върне в този свят, за да управлява като Божият Син и определеният от Бог Цар на небесата. Това е ясно и основно вярване на християнството, базирано върху Библията. Всъщност Исус многократно говори за това и поне две цели глави, Матей 24 и Марк 13, са Исусови думи към учениците Му, за да опише това събитие на Неговото идване и събитията точно преди това.

Библията дори ни дава подробни детайли за Неговото завръщане, едно от най-известните събития, наречено „грабването“. Тази дума не може да се открие в Библията, но е описана в детайл от апостол Павел, може би най-ясно в 1 Солунци 4, стихове 16 и 17. Говорейки за завръщането на Христос, Павел казва: „Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.“

Безброй въпроси изникват за тези, които изучават темата за Грабването.“Кога, къде, кой, как?“ и така нататък. Добре ще е да спрем за малко и да припомним и затвърдим, че, ако вярваш в Божието Слово, поне не трябва да се чудим и да питаме „дали“ това е вярно и дали ще се случи. И е вярно, и ще се случи. Исус каза в Йоан 14, „Отивам да ви приготвя място… (и)… пак ще дойда…“ Йоан 14:1-3

Но поради толкова големите противоречия и дори обърквания по тази тема, изглежда разумно да се опитаме да вървим бавно и да намерим пътека, като следваме Писанията. Както Исая каза, доктрините са „заповед след заповед, правило след правило“ (Исая 28:10). За мен, едни от най-точните стихове, които можем да сме сигурни, че придружават тези относно Грабването в 1 Солунци са това, за което Павел говори в 1 Коринтяни 15.

Коринтянската църква явно е имала въпрос какви тела ще имаме на небето. Ето какво им казва Павел, нещо много близко до това, което каза на солунците, но този път се фокусира повече върху това какви тела ще имат вярващите в другия свят. Павел им каза: „Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.“ (1 Коринтяни 15:51-52)

Тези стихове говорят за същото събитие като тези в 1 Солунци, просто поглеждат от друг аспект на това кулминационно събитие. Ще забележите, че в Солунци Павел говори за Господното завръщане „при глас на архангел и при Божия тръба“. Тук в 1 Коринтяни той казва: „в миг на око, при последната тръба“. Любопитно и забележително е, че това събитие в човешката история е неизменно свързано с нещо, наречени „звук от тръба“.

И когато самият Исус говори за този бъдещ момент, Той също спомена за тръба, която ще звучи в момента на Неговото завръщане. За това събитие Исус най-ясно се говори в Матей 24:29-31. В Матей 24:31 Исус говори за Себе си: „Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.“

Не трябва да има никакво съмнение, от разглеждането на Писанието, че за бъдещото събитие на завръщането на Исус се говори с точност и изненадващо много детайли. Самите ние не правим нищо, с което да се усъмним или оспорим, че това ще се случи, ако истински погледнем в Божието Слово за нашия живот и за бъдещето.

Но, разбира се, има много, много въпроси за това бъдещо събитие. Може ли Исус да се върне всеки момент? Има ли някакви събития, които предшестват завръщането Му и са пророкувани в Словото? Някои дори се чудят дали това вече се е случило. Може би тези въпроси могат да бъдат разгледани в друга публикация.

Да се надяваме, че онези от нас, които вярват в Него и в Божието Слово може поне да се съгласят с това: Той каза, че ще се върне на тази земя и Библията има много ясни и еднозначни стихове, които твърдят това и ни дават да разберем това, което ще дойде. Нека поне да бъдем на едно и също мнение и в съгласие за тези фундаментални неща по темата за Христовото второ идване.

Матей 5:1 ни казва: „А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.“Сега може да кажете: „Няма поука в този стих, нали?“ Ами, може и да има. Защо Исус остави множеството, когато Той имаше всичките хора, на които да говори? Дали целият този народ се изкачи на планината да чуе най-известната проповед на света? Защо не се казва, че множеството дойде при Него? Има ли някакво значение в това, че се казва, че тези, които последваха Исус на планината бяха Неговите ученици?

С бърз, плитък прочит на този стих, би изглеждало, че няма нищо за научаване. Но по-дълбок поглед открива важно послание. Имало е множества, които са имали малък интерес към Исус, и няколко човека, които са се държали здраво и са го приели и последвали към планината. Това, че се е появила разлика между различни кръгове от последователите на Исус, не е било само тук, в Матей 5 глава, в началото на „Проповедта на планината“. Тук, само Неговите ученици го последвали към планината.

В Йоан 6 глава, Исус нахрани множеството по чуден начин. Казано е, че „5000 мъже“ са били там, така че може да предположим, че там е имало много повече хора от това. След разделянето на 5-те хляба и 2-те риби за нахранването на всичките тези хора, се казва, че Исус разбра, че там са били онези всред множеството народ точно тогава, които „ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар.“ (Йоан 6:15) И на следващият ден голям брой от тези хора го последвали до мястото, където той пътувал през нощта.

Не изглежда, че Исус е обичал да има голямо множество от вълнуващи се хора, търсещи Го и вървящи след Него. Той каза на тези хора, които дошли да го видят на следващия ден: „Ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.“ (Йоан 6:53) Той наистина каза това. И когато беше ясно, че е повече от това, което някои можаха да схванат, той продължи да го обяснява.

Така че, Библията казва: „Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.“ (Йоан 6:66) Изглеждам че Той е изгубил близо всичките си последователи по това време, всички, освен Неговите 12 ученици и може би още няколко други. Някои можеше да кажат:

„Какъв е смисълът? Мислех, че Исус е бил наистина хубав човек, който просто е отивал навсякъде, правил е хубави неща и е показвал любов на всеки. Той не е ли искал всички да вярват в Него и да Го следват?“

Може би това е целта. Оказва се, че може да има много голяма разлика между това да вярваш в Исус и това да Го следваш. Изглежда, че е имало много хора по онова време, които са намирали Исус за интересен и може би те дори са вярвали в Него до някаква степен. Но да следваш Исус истински беше нещо, което много малко хора са правели. След всичко,  което е направил, всички, които е изцелил и всички чудеса, които сънародниците му са видели през Неговото служение три години и половина, се казва, че е имало само 120 ученици в горната стая в Ерусалим в деня на Петдесятница, когато Бог изля Святия Дух. (Деяния на апостолите 1:15)

Така че има или множество, или ученици. И не е ли същото и днес? Да благодарим на Бог, че всеки има някаква вяра останала в този пъклен, демоничен свят, в който живеем сега. Но от всички хора, които казват, че вярват в Бог, или които наричат себе си християни, колко от тях са като „множеството“ от времето на Исус и колко са наистина такива, които може да се нарекат „ученици“.

Деяния на апостолите 11 глава казва, че „първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.“ (Деяния на апостолите 11:26) В началото на християнството, християнинът е бил ученик. Това означава последовател на учението. Те бяха последователи, не просто обикновени вярващи. Като Петър в Деяния на апостолите 10 глава, те са били покорни на водителството на Бог, без значение колко почти налудничаво е изглеждало понякога. Ако някога е имало пример на следването на Святия Дух и това нещо е имало резултат в промяната на историята на цялата земя, то това е в Деяния на апостолите 11 глава.

Но Господ обича множеството. Много хора „вървят подире Му издалеч“ (Матей 26:58), както дори и Петър направи в един момент. Но аз съм сигурен, че Той иска колкото се може повече хора даискат и да могат да Го следват нагоре по планината да чуят Неговите безценни думи и да напуснат долината на нашата досадна земна рутина. Исус каза: „жътвата е изобилна, а работниците са малко“ (Матей 9:37) И това определено е така и днес. „Вярващите“ от множеството са много, но „учениците“, истинските последователи и покорни на Бог понякога изглежда, че са много малко.